Баща страда от следродилна депресия, пише писмо до дъщеря си

Не всеки решава откровено да си признае публично за своите чувства, особено ако е мъж и особено ако става дума за следродилна депресия, но британецът Рос Хънт не е от тия. 26-годишният млад татко и 25-годишната му съпруга Рейчъл живеят в Южен Уелс и отглеждат едногодишната си дъщеря Изабел.

От самото ѝ раждане Рос започва да води блог, в който споделя впечатленията си от бащинството, а Рейчъл пуска в Instagram и социалните мрежи снимки и споделя текстовете на Рос. Съдейки по всичко, семейство Хънт са любящи родители, но на таткото в началото не му било леко. През август 2017 той споделя в блога си, че след раждането на малката е страдал от следродилна депресия, временно ненавиждал бебето и се измъчвал от чувство за вина, че изпитвал подобни емоции.

Семейство Хънт наскоро. Снимка: Instagram / isabloguk

От време на време Рос пише на страницата си и доста емоционални писма до дъщеря си, които тя да чете в бъдеще, и едно от съвсем скорошните подробно и емоционално разказва за този период от бащинството му. Ето обръщението на Рос към последователите му и част от самото писмо:

„Обичам да пиша писма на Изабел до бъдещото ѝ „аз“. Може би ще трябва да ги пиша по-често, но знам, че това ще е едно от най-важните. В него ще става дума за това, че страдах от следродилна депресия, когато тя се появи на бял свят. Исках да го знае и това е един от начините да ѝ го кажа.

Когато споделих за проблема си, много хора казаха, че не съм постъпил добре, защото детето ми един ден евентуално ще открие тази история и ще ме намрази заради нея. Казах им тогава и го правя и сега – тя няма да я намери. Аз ще ѝ я кажа."

„Изабел,
Това писмо ще ми е трудно да напиша, но вероятно ще е още по-трудно за четене. Но не се притеснявай. Аз ще съм до теб, докато го четеш. (…)
Разбираш ли, когато се роди, аз страдах от нещо, което се нарича следродилна депресия. Не съм сигурен на колко години ще си, когато четеш това, какво ще разбираш от депресия. Но аз или ще съм до теб да ти разкажа, или ще съм умрял и майка ти трябва да направи това. Ако това е случая, тогава съжалявам, че съм умрял. Надявам се да знаеш за смъртта, в противен случай един от двама ни ще трябва да ти обяснява и това, така че когато и да четеш това писмо, ще бъде весел ден! (…)

Това може би няма да прозвучи много мило. Но за първите близо 12 седмици от твоето раждане аз не те харесвах особено. Някои от следващите неща ще бъдат трудни за четене, но е много важно да съм откровен с теб, дори и това да боли. Имаше моменти, в които те мразех. Съжалявах, че те имах и мислех, че животът ми е съсипан, защото ти се роди. Знам че това е трудно за четене, но повярвай – невероятно трудно и за писане е. (…)

Но ти трябва да знаеш следното: тези чувства никога не са били мен. Разбираш ли, има нещо вътре в татко, което се нарича депресия. Беше за дълго време и вероятно винаги ще съществува под някаква форма. Депресията може да накара човек да си мисли ужасни неща, без да може да се контролира, и да го прави нещастен, ядосан или дори по-лошо – да не усеща съвсем нищо. И точно това ми се случваше често.

Нищо не е по твоя вина. Ти беше невероятно бебе и невероятно дете, но това няма значение. Моята депресия не се интересува колко добра или лоша си, просто ми казваше да не те обичам и да се махна. Но за щастие аз не слушах. Сега животът ми щеше да бъде много по-различен, ако го бях направил. Но дълбоко в себе си, под цялото отхвърляне, страх и депресия лежеше любов, която знаех, че е там, но се борих, за да я видя.

Тази любов, заедно с подкрепата на майка ти, ми помогна да продължа. (…)
Каквото и да се случва в живота ти сега и където и да е то, трябва да знаеш едно: няма значение колко зле съм се чувствал тогава, винаги ще те обичам ужасно много.

С любов,
татко"

превод: Надя Горанова